Думата ми е за масовия спорт. За онова, което бихме искали да се случва по паркове и тренировъчни зали, в училищните дворове през междучасията или по откритите пространства в градската среда като цяло. Реват хората, че децата им не искали да станат от компютърните маси и канапетата пред телевизорите. Преди две-три седмици МЗ прогърмя ефира с ужасяващата тенденция подрастващите да са с наднормено тегло - в пъти повече от предишните поколения. "Те са тромави и трудноподвижни," критично обясняваше в новинарската емисия едно медицинско лице от учебно заведение.

Как няма да са? Ние какво правим, за да предотвратим сценария от филма "Уол-И"? Почти нищо не правим, за да поддържаме скелетната структура и мускулатурата на хомо сапиенса.

(Далеч съм от мисълта да обяснявам проблема само с родителски грешки, така че задръжте още малко.)

Ако човек минава редовно през района на НДК, ще се обърка неимоверно от подобни публични изявления. Там е пълно с деца (предимно в тийнейджърска възраст), които буквално не могат да стоят на едно място. То не са летящи беемхиксове, не са трикове със скейтборд или кънки, не са веселите игри на хек... А колко групички за фрийрън има вече? Навсякъде са. Там няма деца с наднормено тегло. Има активни, шугави и безръзсъдно смели хлапета.

Това са децата на третото хилядолетие, знимаващи се с новите градски спортове. С просто око се вижда от какво имат нужда. Имат нужда от някаква екипировка и някакви площадки за практикуване на тези спортове, които ги вълнуват, увличат и ги стимулират да се развиват. Заедно с това дават възможност и за общуване в чисто тийнейджърска среда или група, където правилата на възрастните не важат.

Възрастните трябва да спрат да организират и създават "двигателна култура" на децата и младежите, и да започнат просто да създават условия за свободно практикуване на предпочитаните спортове. Имаме достатъчно стадиони и физкултурни салони, които така си стоят занемарени и никого не изкушават.

Има и друго - ерата на отборните спортове почти е отминала, но днешните динамични занимания пак обединяват хората. Освен това вече не съществува понятието "за момчета" и "за момичета", което е най-хубавото. Всеки да прави каквото си го влече, без да робува на изкуствени ограничения и забрани.

Ако днешните родители са имали избор между футбол, ръбче и народна топка (в най-добрия случай!), то малчуганите сега могат да се запалят по стрийтбол, картинг, боулинг, рафтинг, бейзбол, катерене и поне десетки други съвременни спортове още преди да тръгнат на училище. В повечето от тях има известен елемент на рискованост, на екстремност. Това ли търсят децата днес? Ама разбира се! Техният свят е такъв. Целият им живот е екстремен - едно непрестанно лавиране между житейска и виртуална реалност. Разлика между поведението в двете почти няма: важното е да си подготвен, защото опасности и изпитания дебнат отвсякъде, а ти не можеш да си позволиш да бъдеш изненадан.

Така че стига с този футбол. Той е за бедстващи страни. "Хвърли една топка на децата и да играят." Ние сме в Европа и освен това хич не сме бедстващи. Не по онзи начин, който означава да живееш с по-малко от един щатски долар на ден, и то не всеки ден. Хайде да бъдем реалисти.

И стига с този Макдоналдс за награда. Има една стена за катерене в София, където много горди татковци искат да възнаградят сина или дъщеря си за току-що изкачения маршрут. Запитани дали предпочитат Макдоналдс или още едно катерене, 9 от 10 деца отговарят грейнали: "Още едно катерене!"

Децата днес постоянно искат да проверяват възможностите си с надеждата да открият, че те са безкрайни.

Поне да не им пречим, а?

На клипчето можете да видите още един "нов" спорт в България, който буквално влудява децата: така им влиза под кожата, че нямат спиране :) Запознайте се с лентяите, дами и господа!