Ето една нова дума за начало: съпричастност. Колко пъти си я употребявал в последните десет години? Замисляш се - имаме отговор. Давай нататък.

 

А сега - въпрос за 10 точки: Колко пъти си проявявал съпричастност в живота си?

 

Искаш жокер. Ето ти жокер, неандерталец такъв.

 

Съпричастност означава да се поставиш на мястото на човека, на когото последното наводнение е разрушило къщата. Съпричастност означава да ИСКАШ да си представиш какво изпитва в момента този човек, какво мисли, какво го тревожи.

 

“Къде ще спи тази нощ? Какво ще яде? Как ще си изпере дрехите, за да отиде в приличен вид на работа утре, защото иначе ще го уволнят? Жена му къде ще готви? Как ще се къпят? Имат ли пари да купуват зеленчуци от пазара, вместо да си ги берат от градината, която също е залята? Имат ли деца? Те къде ще си учат уроците? Какво стана с компютъра, с рисунките, с игрите и учебниците им? А когато дойде зимата, ще могат ли да оцелеят във фургон? Баба им, дето едва се крепи, няма ли да се спомине от притеснение?”

 

И тъй нататък, ако въобще продължаваш да четеш. Съмнявам се, честно казано. Много ти дойде това горе, нали? Но чакай - ти още нищо не си видял. Не сме стигнали до помощта.

 

Съпричастност не е да почерпиш приятел с цигара през междучасието. Или да му дадеш 3 лева назаем, за да си купи още една водка в събота вечер. Това е услуга. След това ще ви причакат от другата банда и ще направите меле в подлеза, ще се биете рамо до рамо и ще се защитавате един друг. Това също не е съпричастност - това е вашето глупаво момчешко приятелство. Освен ако не си избягал от шубе - тогава много добре знаеш, че си е чисто предателство.

 

Да минем на следващото ниво. Задачка? Ето я:

 

Вашите са на почивка. Брат ти си води гадже вкъщи. Ти отиваш да спиш при съученик от квартала. Това съпричастност ли е? Готов си да кажеш "да", виждам го. Само че няма нищо такова. Просто предпочиташ да проявиш разбиране, защото иначе играта ще загрубее. Инстинкт, примесен с житейски опит.

 

Съученикът, при когото отиваш да спиш, решава да ти довери една голяма тайна: че гледа хард порно и мастурбира на него. Стеснява се в твое присъствие, но така или иначе гледате няколко вълнуващи кадъра заедно. Заклеваш се да не казваш на никого. Ако останеш верен на думата си, проявяваш ли съпричастност?

 

Донякъде да - ако приемем, че пазиш тайната му, защото ти пука какво става с него. Не искаш да се злепостави, да му спрат парите за седмицата или, не дай боже, да го накажат да не излиза. А това е само една грешка на развитието, ще мине и ще замине.

 

Още една задачка: съученикът ти е някакъв скапаняк без много приятели. Момичетата му се подиграват, учителите постоянно го мъмрят, не може да уцели ринга на баскетбол, кара скейт като балерина... Пълен лузър. Дали ще се замислиш въобще за чувствата му, когато ти хрумне да изтърсиш пред целия клас как лъска бастуна на порно с животни? Ако си държиш езика зад зъбите, докато се говори по тази тема, тогава вече си съпричастен. Още повече, че това не ти е истински, близък приятел - все ти е тая дали целият ще е в акне, дали и след 10 години ще му поникне брада и дали някога ще му върже.

 

Имаме голям напредък с теб. Браво, само така!

 

Отивам да почета малко брат Фредерик за надъхване и после ще продължим.

 

Ти какво прави през това време? Браузва? Какво браузва? Сайтове за запознанства ли? Уцелих от първия път. Малко чат в Skype, малко клипчета от V-box? После малко флейм по форумите. Ясно. Нищо ново.

 

Твоя работа. Но сега, без да поглеждаш в следващия абзац, помисли върху следното. Да речем, че като голям си станал уеб-дизайнер. Това ще бъде около 2015 година и такива като теб ще ги има много. Сигурно ще искаш да предложиш нещо стойностно на посетителите си, облечено в приятна обстановка и изпълнено в собствения ти стил. А знаеш ли кой ще влиза в твоя сайт?

 

Не бързай да четеш по-нататък. Затвори очи и си представи различните хора пред монитора.

 

Ще влизат хора, които не знаят английски. Все още ще има такива, повярвай ми. Ще влизат незрящи, които използват специална програма за четене на уеб-съдържание. Ще влизат келеши, чиито родители няма да знаят как да ограничават достъпа им до съдържание, неподходящо за деца. Ще влизат хора, които са в крак с най-новите технологии и такива, които тепърва се запознават с тях. Хора, които използват специален хардуер заради цяла гама от двигателни затруднения.

 

Ако си помислил за всичко това, ти си способен да проявяваш съпричастност. За всеки ще бъде удоволствие да ти гостува на сайта. Като мислиш за достъпността, ти му помагаш да се обогати с това, което предлагаш там. Нещо повече - ти си един истински съвременен човек. Да можеш да гледаш по-далече от носа си е качеството, което те отличава от всички задръстеняци.

 

Добре, може би уеб-дизайнът не те интересува и искаш да станеш архитект. Или рекламист. Или банкер. Искаш да си мениджър, да ръководиш, да взимаш важни решения, да движиш света. Знам, че един ден това ще стане. Но не забравяй, че в началото ще бъдеш един от много. Накрая ще останете само онези, които сте по-напред в мисленето си от другите.

 

Докато лъхаш на демоде, няма кой да те вземе насериозно. Все пак твои партньори ще бъдат хора от много по-развити страни - с по-дълга история на независимост, с по-високи стремежи, с по-смели мечти от това да се пуснат със 180 км/ч по магистралата.

 

Знаеш ли колко неподозирани от теб чешити ще бъдат част от всеки твой ден? Хора с всякакви цветове, размери, ЛИЧНОСТИ. Да пренебрегваш този факт означава да си изостанал от времето. Да си въобразяваш, че ще пресяваш или пречупваш хората, за да са ти удобни - това е знак за старомоден деспотизъм. Никой няма да ти го позволи. Дори в наши дни е така, а представи си какви ще бъдат нещата след 10 години. Тогава няма да можеш:

 

- да казваш, че така правят “белите хора” - нали около теб е пълно с цветнокожи;

- да се хвалиш с мощния двигател - болшинството са адски чувствителни към тази тема по екологични съображения;

- да мислиш хората с увреждания за по-неспособни - нали те работят наравно с теб;

- да питаш новите си колеги дали са “женени” или “омъжени”, а дали са “семейни” или “обвързани” - остава да се сетиш защо;

- да се мислиш за беден - вече си видял лицето на крайната бедност в Третия свят;

- да изпреварваш - за теб ще бъде въпрос на чест да даваш предимство;

- да роптаеш всеки път, когато някой съпричастен се бори за хората с нарушени права - ти ще знаеш, че ИМАШ своите и можеш да ги защитаваш САМ.

 

Така че започвай от днес. Свиквай да мислиш за всички. Направи го заради себе си.

Всеки проявява съпричастност за различни неща и придава собствен смисъл на думата.Аз пък си мисля,че никой не е съпричастен към мен и не се чувствам длъжна да разсъждавам над чуждите проблеми.Имам си достатъчно мои.

А тия дето гледат порно с животни да мрат.
Фредерик Бегбеде е комплексиран,недоклатен тип с беден речник.Ако за него говорим.
Пускам си Пинк Флойд или нещо друго в краен случай и не - ми - пу - ка.Ужас.Колко съм несъпричастна ..

Та ра да дааам.

Овации за търпението да изпишеш толкова неща..които просто не са верни. (:

Само дето несвикналите ще си мислят, че по цял ден ще трябва само за другите да мислят (баси ужаса!). Съпричастността е най-дефицитното нещо в България. Но това е нагласа, мотив за развиването на която е убеждението, че си заслужава. А засега ни управлява капризът, които е обрекъл сам себе си поради недалновидна самонадеяност. След някакви си 4-5 десетилетия, съпричастността ще процъфти и у нас. Колко има още глава да ни пати дотогава!

От написаното от теб следва да съм съпричастен към
- глупаците рискуващи напразно живота си и този на околните
- към егоистите въвличащи те в начинанията си, а после очакващи от съпричастност да им изсърбаш попарата
- към морално разложените личности, очакващи от съпричастност да одобриш аморалното им поведение
- към тарикатите, отказващи да си застраховат имуществото, щото струвало пари, а сетне след разрухата ти се жалват как реколтата била унищожена и къщата им се е сринала ( заради боклука с който те са си затлачили реката )

Към такива категории хора не искам и няма да съм съпричастен.
Независимо от начина по който ще ме класифицира обществото, предпочитам аз да си опредлям критериите според които ще си проявавям съпричастността, без да ми се предлагат клишета за състрадание :)
Нямам амбиции за ролята на Майка Тереза :)))

много старомодна и част от думите тук не разбрах. Все пак съм от друго поколение, но също така затворено в себе си. Днес се уча на думи като състрадание и милост. Звучат много архивни и библейски, но може би думата съпричастност е тяхното съвременно звучение.
Или иначе казано, когато правиш нещо да си помислиш "С какво това нещо ще добринесе да доброто на човечеството или на Планетата, или на Вселената?" И няма значение колко "малко" или ежедневно изглежда това "нещо", то така или иначе променя живота на хорат около теб, защоно ние сме част от една и съща система.

куул, малко бегбеденце такова:))) разхвърляни мисли за живота. съпричастна ли си със себе си ? щади се ;)

Възхитена съм от поста!
Дано има повече млади хора, които да мислят като теб!
Поздрав!

много силни думи! да, съпричастие не е правилната дума- точната е саможертва, и то до болка! Да жертваш напълно себе си в името на развитието на другия- а не да задоволяваш егоистичните му стремления! Да, колко трудно е постижимо това, а ние си мислим, че сме "много състрадателни"!
Но в един момент преминаваш от съпричастността към толерантността. втората част на текста малко ме шокира...Та нима комерсиализацията може да има нещо общо със съпричастността. Или не съм го разбрал правилно?

Ама много лошо ни се караш, на нас грешните душици.....не е ли по-добре, така по-смирено, по-меко, по-човешки......., а и без намеци и обиди.
Не всички са съвършени, развиииш. Ама и ние сме хора! ;)

извинения за това, че не съм ти задържала вниманието, за да го прочетеш до края. не се карам. вярвам в теб.

То, или ще сме хора или няма да сме Приемаш всички, в противен случай става така:" Адът това са другите"- Сартр. Живеем в такова общество, че всеки друг човек ни плаши и го ненавиждаме заради другостта му. Егото ни е добило огромен мащаб.
" Нищо не сме донесли на тоя свят и очевидно нищо няма да изнесем". Какво ни остава? Докато сме тук да мразим и отхвърляме, примерно...Явно много хора искат да си останат завинаги в собствената черупка "комфортно вцепенени" и това е тъжно.
/От няколко коментара тук лъхаше недвусмислена омраза и това ме провокира да пиша/.
Поста на Ронябг, явно си е на мястото, щом има толкова коментари за кратко време :)

не се познаха.

what do you mean? ;)