"Сигурно ще ни поступат в събота, но всъщност все ми е тая.   И без това за държавата аз не съществувам. Не съм статистическа единица, въпреки че съм изряден гражданин и данъкоплатец.   Пред колегите си аз нямам личен живот. Не мога да разказвам за пътуванията си с гаджето, да показвам снимки и да обяснявам с колко забавни типажи сме се запознали. И най-вече - не мога да обясня лекотата, с която сме стопили дистанцията с местни хора и сме се озовали на нечий купон, след като буквално са ни дръпнали от улицата. Емиии... това сме ние - гейовете. Голямото ни предимство е, че разпознаем ли се взаимно, вече сме си като стари познати. Обикновено това означава, че сме винаги готови за приключения, че нямаме предразсъдъци и скрупули. Особено яко е, когато си в двойка: радваш се на страхотен респект и няма натрапници. Само известно любопитство и много възхищение пред любовта. И много забавления, разбира се! 

Само че всичко си остава между нас. Ние сме семейство само в емоционален план. Не и в социален. Поне не в родината ни.   Понякога слушам скучноватите разкази на свои колеги за техните семейни ваканции и ми призлява. Не че искам да се надцаквам с тях - така или иначе бих спестила много вълнуващи подробности, за да не се депресират. Но поне да можех да разкажа нещо за "нас". Понякога чета съжалението в очите им. "Горката, тя си няма никого..."   Така е, защото аз говоря с много условности, без всякакви подробности, не показвам снимки, нямам планове за сватба, нямам деца. Освен това, както в предишното изречение, често ми се налага да говоря в единствено число, въпреки че имам значително по-силно усещане за подкрепа от партньора си в живота и не ми се е случвало новият цвят на косата ми да не е забелязан цели 3 дни.   Разполагам с цял набор от езикови средства на български, които са неутрални по род. "Извинявай, но трябва да се обадя на милото". "А, sms от съкровището!". Опитайте се да говорите с любимия си човек, без да използвате издайнически фрази, разкриващи пола му. Ако е трудно, то е два пъти по-неприятно. Правя го през цялото време. Голям спец съм. Преди от устата ми да излезе истерично-радостното "Ти си луда!", процесорът ми го преобразува в "Ти не си наред!"   Понеже не съм дете и криеницата ми омръзна, а и някак вече не ми отива, мисля да отпразнувам свободата си в събота заедно с други хора със същата потребност като моята: да заявят, че най-важното нещо в този живот е любовта, а най-голямата нелепост е да я криеш. Защото има толкова много хора по тази земя, които въобще няма да я срещнат."

страхотен пост рони.

Вчера, за краткото разстояние от Руската църква до пл. Славейков, ми бяха връчени точно четири листовки, насочени срещу събитието в събота. Едва ли някой се замисля точно за любовта в този случай.

което може да се случи. Не е въпрос за боя. Никой не е загинал от "поступване". Израсъл съм в такива квартали на София, където то си беше ежедневие.
Най-лошото е, защото може утре да започнат да бият тези, които са руси, в други ден - брадатите :), и така...
Може някой да не ти харесва, да не приемаш начина му на живот и т.н., но да го биеш заради това си е жив... идиотизъм.

Поздрави за поста и от мен :)
Макар че темата за хомосексуалистите ми е доста чужда, като цяло..

Браво на теб!)) Живей си живота, както ти харесва. Той си е твой!

за поста и позицията.