...или как да не позволяваме клубната реалност да фрустрира неизвестната ни група: писмо до приятел в чужбина.

Бързам да ти споделя въодушевлението си от снощи, докато не ме е погълнала отново мелачката.
 
Снощи беше разкошно! Ти този клуб май не го знаеш, но няма значение. Макар че е близо до "Маската", за щастие нямат нищо общо.
 
По принцип, неделята е възможно най-гадният ден за излизане за нормалния работещ човек и честно да ти кажа, ако не свирехме, нямаше да се намери сила, която да ме изкара от къщи в такова отвратително време и в такъв час. Пък и Студентски град не е кой знае каква атракция за хора, които са изкарали там 4-5 години от живота си, и то когато са били в подходяща възраст.
 
Затова този път реших да не разгласявам масово сред познати: от една страна, не можехме да гарантираме какво ще излезе като звук (беше ни за първи път в това заведение), и от друга - вече и на мен ми дотегна да тормозя хората. Ясно е, че не могат да дойдат. Така си спестяваме извинения, оправдания и прочие не особено приятни емоции.
 
Та, в общи линии, ние с Веско, басистчето, не очаквахме свои познати. Борката, Ивчо и Марто обаче се бяха постарали. Но това не е всичко. Колкото и да не е за вярване, в клуба имаше 4-5 напълно непознати посетителя, от които цели трима останаха до края! Ура!
 
С тези двайсетина души вътре заведението изглеждаше меко казано празничко. Но за нас това беше едно много симпатично завръщане след едногодишната почивка от сценични изяви. Хората реагираха толкова хубаво - за пръв път го виждам до такава степен - и това изигра своята роля: всички се изкефихме жестоко!
 
Озвучителят беше страхотен пичага и това много ни помогна. Друго си е, когато виждаш човекът да се ангажира някакси. Прояви разбиране и дойде половин час по-рано от обичайното за саунд-чека. Няма нерви, няма шаш и паника. Абе, имахме условия. Даже по едно време бяхме нагласили всичко от-до, но тогава Марто каза, че изобщо не се чува какво свири на пианото. Озвучителят пренареди доста неща, само и само да коригира това. Което си е рядкост.
 
Освен това, за пръв път имахме възможността да решим съвсем самостоятелно какво точно да правим. Тези неделни вечери в "Тукан Блуз енд Рок" минават под знака "мини-концерти на прохождащи групи". Това беше нашата възможност да свирим само авторска музика! Юхууу!
 
Много внимателно подредихме сетлистата така, че на публиката да бъде някакси по-лесно да възприеме тази вълна от предимно непозната музика. От една страна трябваше бързо да я пренесем в един паралелен свят, а от друга - да не го правим твърде шоково. Мисля, че най-накрая успяхме да уцелим правилната формула!
 
Свирихме два сета, като естествено започнахме с 45 минути по-късно, отколкото ни беше обещано предвид неделния ден. Но нищо де - все пак се оказа, че е имало смисъл да чакаме: точно преди началото на първия сет се изсипаха част от "поканените" гости. Сред тях беше и Н.В., с която сме свирили преди повече от 10 години на един варненски фест. Тя беше огромна подкрепа, защото не се притеснява да се разтанцува, дори когато дансингът е празен. Трябва да си малко тралала, за да го направиш, но това е друг въпрос. Аз обаче съм й благодарна.
 
Наредихме песните така, че да впечатлим дори онези, които евентуално щяха да си тръгнат през паузата. Не сме вчерашни, все пак. Знаем как стоят нещата ;)
 
Най-новата ни записана песен, "Не ми се работи", определено беше гвоздей в програмата. Хората направо си запяха с нас на припева. А после констатирахме, че това е нещото, което обединява всички в заведението.
 
Всъщност стана интересно съвпадение и за друг път ще го имаме предвид: няколко дни преди участието бяхме пуснали във форума парчето (за коментари, критики и т.н.) и хората реагираха изненадващо добре. Това в известен смисъл събуди някакъв интерес и към клубната ни изява. Без да искаме, се получи нещо като "кампания".
 
Другото сполучливо попадение беше, че двете испански песни ги изпълнихме в началото на втория сет. Репликата "Имаме испанско име, а още не сме пяли на испански" раздвижи хората. Особено на "Juntos" реагираха много добре и се разтанцуваха. За пръв път пред публика представихме и друго едно ново парче - "Better Off Without It". То се получи страхотно, въпреки че всички бяхме на тръни. Но май не се усети, че даже го объркахме мъничко по едно време.
 
Което ме подсеща и за най-хубавото, както каза Марто - а той нали е музикален педагог: че сме се научили да продължаваме дори когато някой се разсея или пообърка, защото не чува добре докъде сме в песента. На това Марто му вика "мазане". За щастие и това го имаше: така си пролича колко добре е стикована групата. Две години свирене, все пак.
 
Така че можем да се поздравим юбилейно.   Ооо, забравих да ти кажа: даже изкарахме по 20 лева на човек от тая работа!

и успехи в растящо прогресивни рони :)

vsi4ko e 4udesno kogato e prekrasno!!!sigurna sam 4e ste bili strahotni i ste se zabavlqvali neveroqtno kakto i horata v zavedenieto ;]] uspehi za v bade6te i pove4e pozitivno mislene!!!;]]]

as sam lina ot lovech ne sam "anonimen" c(:

лина? китаистката? ти не си ли в китай вече? и ако не си - ела да те видим ;) иначе ние да идваме, на турне - веско откога само за това говори :)