Прочетен: 2327 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 20.08.2008 14:54
Има една страна, където хората ти тикат пари в ръцете, за да им изпратиш пощенска картичка от родното си място. Където застилат търговски улички с килими. Страна, в която и с посредствен английски можеш да докараш местните до истеричен възторг. И ако за древнокитайския мъдрец смехът принадлежи на всички, то дори за най-разсеяния съвременен турист е очевидно: храната несъмнено принадлежи на хората в тази страна.
“Здраве да е” - така свободно се превежда на български забавната фраза, която домакините ни измислят още на вечерята за добре дошли. Попадна ли в ситуация, където ще се налага да ползвам непохватния си език на жестовете, първата ми задача е да се науча да казвам нещо остроумно и разбираемо за местните хора. Така че още преди десерта свиквам да казвам непринудено и свойски “Pensa alla salute!”*
Фразата щеше да свърши работа още по-рано през деня, когато поради невнимание се озовахме в пицария със сервитьор индиец: крайно мрачен екс-колониален страдалец с каменно изражение и италиански за търсене на белята. Направо да му заговориш на хинди.
(Тук бях на път да се отклоня в обяснения как южноазиатските масовки в Рим ме дезориентират, ако в същия момент в салона не се случваше нещо по-интересно.)
Броени минути след като сме поръчали, разгневен баща с две деца мъмри съпругата си на съседната маса. Докато се усетим, вика детронирания махараджа, без капка уважение насолява и него едно хубаво, и удря по масата с въпроса “Така ли правите пица в центъра на Рим, бе?!” За изненада на всички неволни зрители изчаква да му донесат сметката, след което плаща и повежда домочадието си из негостоприемната жега навън. “И те са тръгнали на почивка” - мисля си аз след тях.
Да видим какво ще предложат на нас. Важното е да свалим хоризонта на очакванията. Все пак сме на туристическата магистрала: щом искаме обяд за по-малко от 20 евро - за двама, без вино - ще ядем пица, която прилича на домашно приготвена. Но не в италиански дом.
Сигурно защото мислим във валута, която от доста време не е поевтинявала драстично спрямо еврото, или заради обзелата ни средиземноморска снизходителност - но нямаме абсолютно никакви оплаквания. “Buono, grazie. Il conto, per favore.”
Скандалите днес ги правят американците. Те са толкова много, толкова еднакви и толкова бедни, че самочувствието ти на уж-европеец скача на приятни умерени висоти покрай тях. Американците в Италия гръмко роптаят, задето трябвало да плащат за тоалетна, за багаж, за вода, за спално бельо. Огорчават се от лекотата, с която всеки служител гледа да ги разкара (само и само да не се поти повече с пустия английски). Рефренът им сега е: “They were so RUDE!” Чувстват се пренебрегвани, прецаквани и претупвани под път и над път. Виждаш ли какво причини на сънародниците си, Дан Браун?
Българите, за щастие, имаме имунитет срещу непохватното обслужване. Нас то не ни плаши. Затова си караме чудно - нахалстваме, остроумничим, пародираме, заливаме се от смях и си караме отпуската без нерви и без нищо да приемаме лично. Щом сме на туризъм в чужбина, значи всичко ни е наред. Пенса ала салуте...
-------------
На снимките: Разпродажби на ул. Навели, Мона Лиза с младенеца точи лиги на пастата, Пътници всякакви на римската гара, Дали ще се включи аларма? и Екологично-чисти карабиниери
* Оригиналната фраза е “Mangia, bevi e pensa alla salute!” (Няма как да не се сетим, че е от римско време.) Буквално значи “Яж, пий и мисли за здравето”. Или – казано съвсем по нашенски – Хапване, пийване и здраве да е!
(Следва продължение)