Тук става въпрос за интервалите около знаците за пунктуация. 

Накратко: къде има и къде няма интервал?

Има едно много просто водещо правило и две изключения.
(1) Основното правило: Преди знака няма интервал, но след него задължително има. Това важи за тези знаци:   - запетая, точка. въпросителна? удивителна! двоеточие: точка и запетая; многоточие...   Ето го нагледно: Когато, тогава. Защо? Защото така! Разбрах: и ти не знаеш; стига вече с тези...

* Само когато многоточието е в началото на изречението, след него няма интервал: ...И така...   (2) Правилото "интервал от двете страни" - например ето така - важи за тирето.   - Това горе е пример за вметната част в рамките на едно изречение. Друг е въпросът дали всички знаят какво е вметната част и доколко я ползват, но да го имаме за пълнота.   - По-разпространеният вариант е друг: Ето го - това е примерът!   * Ако става въпрос за сложна дума (която се изписва с тире), тогава е ясно: фирмата-превозвач поема отговорността (чат-пат и това се случва). Да не говорим, че това не е пунктуация, а правопис. Пиша го тук само за да няма объркване.   (3) Едно и също правило важи за скобите и кавичките. То зависи от това дали те "отварят" или "затварят" фразата и по тази причина е малко по-сложничко:   - няма интервали след отварящия и преди затварящия знак, например: "Господин и госпожа Смит (Mr and Mrs Smith)" - има интервали пред отварящата и след затварящата скоба или кавичка, например: 

Тогава въпросният човек (пишем му името тук) се появи.
Снощи гледахме групите "Х" и "У" в заведение "Z".

* Обърнете внимание, че ако след затварящата скоба или кавичка има друга пунктуация, за нея пак си важи основното правило: без интервал отпред, с интервал отзад.   (полуправило за полупунктуация)  ЕМОТИКОНИТЕ: Не знам какво казват в БАН за тях. Ако някой знае, да каже.   Според моите лични наблюдения - в ролята на читател - най-добре постъпват онези, които третират емотиконите   - или като самостоятелно завършено изречение, например:   Падам от смях! :D Разби ме! :)

- или вместо пунктуация по правило (2), например:   Падам от смях :D Разби ме :)

Какво пропуснах? ;) Казвайте!

И още нещо: при четене на някакъв текст, цялостното оформяне (вкл. и пунктуацията) подпомага възприемането му. А нали точно това иска един блогър? ;)

Благодаря за чудесната тема,защото-в " блог.бг " има доста хора,които имат затруднения в правописа . ( аз не съм един от тях ) :)

действа! :) ама и ти много бързо схващаш! ;) чуден feedback, благодаря ти!

"Приложено изпращаме Ви няколко броя от списание..."

къде ще сложите запетая...или няма да сложите?

На к'ви неща обръщате внимание?! При тази вопиюща неграмотност, при това масово писане на латиница!
Все пак - поздрави!

Толкова се дразня от ширещата се неграмотност, дори тук в блоговете има точно 2-3 души, които пишат грамотно. Дано това достигне до повече хора...

eien: мисля, че самата фраза не е особено издържана. но ако трябва да остане така, няма да има никакви запетаи. как ти се струва така: "Прилагаме няколко броя от..."? ;)

slavuncho: не се заблуждавай, от чист егоизъм го правя - искам да чета повече блогове :)

Поздравления. Ама все пак - двОеточие :-) И поне аз бих казал "когато - тогава". Другото е ОК и много важно, колкото и да се игнорира. Ако се сетя още нещо, ще го кажа...

"двоеточие", казваш? ми да го поправям тогава! :)

казвай, казвай - не искам някой да се учи грешно.

Бихте ли ми отговорили:
1. Какво значи :)))))) или :))))))))))) или :((((( Някои хора тук много ги използват тези, не бих казала емотикони /емо - тикони, навярно от тийнейджерската мода ЕМО???/
2. Мода ли е писането на стих или разказ с малки букви, без никакви препинателни знаци???

Някой да коментира "новия говор" - "БТВ новините", "МВР скандалът" и т.н. Или пък "Внасям в Министерски Съвет", "в пленарна зала" .... ?

И нещо ме съмнява правилото, че "няма интервал след затваряща скоба или кавичка", ако след тях няма друг знак за пунктуация..

на първия въпрос трябва някой тийн да отговори. сигурно силна емоция, знам ли?

по отношение на писането с малки букви мога да кажа личното си предпочитание към него за по-творчески цели. иначе как ще е мода, като още от двайсетте години на миналия век е запазена марка на e e cummings? :)

за него, както между другото и за мен, това е обратното на парадирането с това, което пиша. и ми изглежда много по-подреденичко едно такова...

:-) е усмивка
:-))) е яка усмивка
:-))))))) означава, че падаш под масата от смях
Аналогично и с тъгата.
Разбира се, това са вече "неофициални" емотикони и програми като Skype не ги предават.

А какво значи емотикон? Нищо общо с никакви емо-та, само с емоции - т.е. emotion icons, или иначе казано, картинки за изразяване на емоции.

сега го поправих да е ясно, макар че то и самите примери би трябвало да илюстрират достатъчно.

Да не решите, че се заяждам сега...
Пунктуацията е наука, която се занимава с правилата за поставяне на препинателните знаци на коректните им места.
А написаното по-горе е по-скоро в рамките на графичното оформление на набиран текст, което е важно, разбира се.
Но е важно и да знаеш все пак къде точно да поставяш тези знаци.

с тимид, че темата е за офоррмлението на текста, като такъв:) поздрави за постинга, ако Ви е възможно, добавете и някой друг постинг относно запетайките, блогърите наистина прекаляват с използването им:))

Усмивката ми е точно за блогърите, които прекаляват със запетайките: "...текста, като такъв"...

Що се отнася до това дали описаното в този пост има общо с пунктуацията, я да питам - интервалът не е ли също един от знаците, предмет на правилата за пунктуация? Защото всъщност всичко, казано в тази тема, касае точно неговата употреба.

Все да кажеш нещо отгоре :),ама и аз да не остана по-назад :)
Думата пункуация идва от латински - punctum - бод - минало страдателно причастие от глагола pungo - бода. Днес използваме термина с две значения: съвкупност от препинателни знаци и система за тяхната употреба.
Шпацията(празното място между думите, интервал) е знак с нулево графично начертание за разлика от препинателните знаци - с особено графично начертание. Необходимостта от възникването му, както и на другите, се е появила в древността с цел текстовете да се разчленят. Тогава писмото е било scriptio continua - непрекъснат ред от буквени знаци, което доста затруднявало четенето.
В случая с постинга става дума за графично оформяне на тестовете - как да позиционираме пунктуационните знаци в текста, за да не се обръка компютърът, а не защо да пишем съответния знак тук или там, което не вълнува компютъра, а четящия.
За компютъра всичко, което е между две шпации(два интервала), е дума. За нас не е така.
Написаното в постинга е много важно, за което поздравявам автора! То е свързано с международните стандарти за оформяне на документи.

Прекалено сложно се изрази и междувременно в "Ей, thomas" пропусна да сложиш интервал на нужното място :-) И после, сигурно пък ядосан, че използвам традиционната дума интервал вместо ненужната чуждица шпация, дошла от това, че навлизането на компютрите са го направили инженери, невидяли пишеща машина през живота си, забрави още една шпация преди скобата... ПунКУацията е очевидно неволна. Но хайде, да поздравя и аз автора, че иначе само ще се заяждаме :-)

Впрочем punctum не е ли съществително, което значи просто точка, и днешното point и подобните му в другите езици, произлизащи от латинския.

Аз не се ядосвам от мнението на другите нито се заяждам :) Опитвам се да бъда коректен, а съм чувал, че в разговорите се стига до истината и се учат нови неща :)
Използвам думичката "шпация", която всъщност пак идва от латински - spatium - разстояние, но се използва в печатарството много преди да се появят компютрите. Именно от там е нявлязла и в лингвистичната литература. Това е металическата пластина, която е по-ниска от другите пластинки и така не достига мастило до нея, а на листа остава празно пространство. Аз също предпочитам думата интервал.

Браво!

Сигурно си прав в това, че всички тези думи имат латински корен. Само че всъщност у нас поне термините, свързани с книгоиздаването и полиграфията, не са влезли от латинския, а от немския, защото от Германия са първите инженери в началото на 20 век, дошли да внедряват у нас новите за онова време печатни технологии. После, след 1944 година, руснаците каквото могли - направили, но все пак голяма част от термините са си останали немските - сред тях любимите ми са шпация, макулатура и фирфарбен (бррррр, каква хубава и звучна българска дума, а?).

Впрочем правилата за това къде около препинателните знаци се слага интервал, са от доста време преди навлизането на компютрите. Защото красотата, ритъма и лекотата на възприемането на един текст зависят силно от това да има интервал на определени места и да няма на други. При компютризирането на текстообработката просто са заложени същите правила, за да може и компютърът да "обработва" визуализира правилно текстовете, когато решенията за тяхното "наливане" се взимат от него.

(така се обръщам към теб, защото диалогът ни вече се превръща в кой е по-по-най- :))
Развитието на лексиката в един език е наистина много интересно явление, но определено не е тема на този постинг. И все пак. Думите започват своя път от определен език, когато в реалността се появи явление, нуждаещо се от название. Когато това явление от реалността достигне до друга езикова територия - там имат избор - да си измислят своя дума, да заемат друга, да използват и своята, и чуждата. Сам разбираш, че понякога думите минават през различни езици докато стигнат до определена езикова територия. Във всеки език обаче съобразно фонетичните(звуковите) закони на езика настъпват промени в звученето на думата. Най-яркият пример, който мога да ти дам, е с думите роза и гюл. Търсейки етимологията на думата, се оказва, че и двете названия идват от обща пра-дума. Но от този пра-език едната дума преминава през латински, западните езици и достига до нас като "роза", а другата преминава през староперсийски, старотурски и достига до нас като "гюл". Виждаш колко много се е изменила началната дума, докато стигне в две лица до нашия език. В случая със "шпация"- думата идва от латински, но минава през немски(Spatz) и достига до нас. Не виждам никакъв проблем в това. А иначе и "интервал" и "шпация" са еднакво "български" думи. Сега ми хрумва идея - дай с теб да основем, по-скоро да възродим, движението за чистота на езика.(Това е съвсем сериозно.)
Красотата, ритъма и лекотата на възприемането на един текст в ръкописния му вариант най-често зависят и от възможността изобщо да се разчете написаното:) Неща свързани с графиката, не с пунктуацията. Мен примерно ме дразни невъзможността да се оставят интервали в началото на всеки нов абзац тук.

Не искам да се заяждам, защото по постовете ти съдя, че си интелигентен човек, но преди да се втурнете с thomas да възраждате движението за чистота на езика, трябва да поработиш върху познанията си по граматиката - пълен и непълен член, правилото за съюзите "с" и "със"... Дано тези грешки да се дължат на бързината на писането :) Поздрави!

Виновен :) Докато пиша тук се занимавам и с доста други неща. Хехе, натопидругарче - в случая с пълния член - копирах текста от Томас :)
Не съм казал, че не допускам грешки, но поне мога да си ги поправя, като се замисля :) В случая няма да си ги поправя, за да не излезе, че се оправдавам.
Но наистина е хубаво да се говори по въпросите на правописа и пунктуацията, за стилистиката- аз лично приемам блог-общуването за един вид тренировъчно училище. Поздрави и на теб :)