Много обичам да разговарям за музика с хора, които нямат представа от групи и правенето на музика. Те задават нестандартни въпроси. Това прави тези разговори изключително забавни.   - Колко струва да се запише едно парче и защо е необходим цял месец? - Какво правите на репетиция, ако някой отсъства? - Трудно ли е настройването на инструментите? - Как измисляте какво да свирите в авторските песни? - Защо не свирите кавъри? - Как избирате на кой език да пеете?   Всъщност, в разговорите с автори от страни извън картата на световния шоу-бизнес, последният въпрос си е направо стандартен.   Сега обаче ще се спра именно на него. Той ми е най-любим и най-омразен едновременно. Най-любим, защото насочва към самата музика и нейното създаване (а не към техническата страна на изпълнението). Най-омразен - защото абсолютно ВСЕКИ има конкретно мнение и трудно допуска, че в действителност авторът на песента е човекът, от когото зависи всичко. И че всяка песен има свой собствен живот. Тя не се ражда в някакво семейство на песни, нали? Независимо в какво се опитват да ви убеждават. Съществува нещо като "осиновяване" или "припознаване", но то идва в един по-късен етап - когато се прави аранжиментът.   В нашата (българска) група ние пеем на езиците, които знаем. Имаме песни на 4 езика: български, английски, испански и френски. Защо става така? Защото песните - слава богу! - все още са продукт на човешка дейност.   Тя се провокира от най-различни фактори на живота и затова в изкуството съществува понятието "вдъхновение". Когато си вдъхновен, това се проявява по различни начини. Талантът/дарбата/наклонностите си казват думата. Един рисува, друг отглежда цветя, трети се развихря в кухнята, четвърти печели състезание след състезание. Има и такива, които пишат песни. Познавам ги доста. Автори на песни. Songwriters.   Сигурно не ви е хрумвало, но човек става такъв неусетно. В един момент се случва нещо, ти се затваряш в една стая с музикален инструмент и не излизаш, докато не се получи ТО. Нещото. После звъниш на най-близкия си приятел, юрваш го незабавно да идва на гости, слагаш го да седне някъде и почваш.   Един истински най-близък приятел ще каже: "Много хубава песен". И ти разбираш какво е станало. После ти се случва отново и отново. В един момент това кацва върху твоята неофициална визитка. Растеш, реагираш, променяш се - и пак така, песен след песен, цял живот.   Песента винаги е посветена на някого или нещо. Тези някой или нещо определят изразните средства, включително езиковите. Ако човек е достатъчно искрен в момента на раждането на песента - те задължително хармонизират на някаква там блуждаеща водеща идея. Помислете само: ще напишете ли sms на български език до човек, който не знае езика ни? Или, колко пъти ще ви се случи да разказвате за любимото си кътче от черноморското крайбрежие на френски? Представете си, че в главата ви се е набила някоя английски фраза, например ъммм... нещо изтъркано като... Who Do You Think You Are? Пределно е ясно: текстът, който ще доведе до рефрена, ще бъде на английски. Има други, по-трудни за описване състояния на духа, които също "вървят" с определен език. Ако го владееш, естествено.   Ето защо най-много от всичко мразя да ме питат защо нямаме повече песни на български език. И защо имаме песни на испански и на френски. По дяволите, защото няма такъв кеф, затова! Защото имаме отношение към всяка една дума, която сме изпяли, затова! Но вместо да ни слушат, разни хора постоянно ни дават акъл кое как да направим по-различно.   Имам чувството, че го правят просто за да имат оправдание, че не им се слуша. Все едно някой ги е карал. Всъщност ние вече сме сигурни в това. Хората просто нямат излишна енергия. Затова си правим каквото си искаме. Каквото ни харесва - на всеки поотделно и на всички заедно. Така се получава една история в песни, която никога няма да види бял свят. Но не това е важното...

В тази история някакси по естествен път се занизаха песни на български. Какво нещо е усещането за свобода!

Хайде сега кажете, че не съм права за чуждите езици. Ще стане интересно :)   ПП. Преди време ми се наложи да обсъждам текст на песен на английски с автора, който след продължително извиване на китките си призна, че е използвал електронен преводач. Да го одереш жив! Какво значи това? Това, уважаеми люде, значи следното: той си е надраскал в ученическата тетрадка едно примерно текстче на български език, после се е принудил да го преведе на руски език поради липсата на читав интернет-ресурс за bg-en превод, налял го е в едно текстово поленце, системата му е направила приблизителен превод на лексикални единици... ох заболя ме главата само като си го представих. Но той иска да пробива навън, така че го оправдавам :)

ще пробие колкото аз пробих :-D

Песента,преди всичко е съставена от звуци и идеята за мелодия,поне за мен е основополагаща.Текста е влияещ само с подходящия рефрен....иначе се губи това,за което всички(повечето)мечтаят-създаването на хит.Поздрави и успех!

Аз сравнително скоро открих, че за мен няма значение езика не текста на песента, освен ако не разглеждам въпросния текст отделно като стихотворение. Имам предвид че даже може и без текст, пък дори и да има определено не ме грабва точно хитовия рефрен. Няколко от най-любимите ми парчета (не инструментални) изобщо нямат припев, който да се повтаря няколко пъти и да ти се набие в главата колкото може по-бързо.
А за споменатият автор, превел текста на песента си с компютър - можеш ли да дадеш превода, да се посмеем малко ;).

би трябвало да си личи, че тук става дума за традиционното писане на песен, а не за музиката по принцип, анонимен 2 :) най-малко пък за създаването на хитове!

а дали си се замислял, че пеенето на текст Е съставено от звуци и Е част от тази цялата мелодия?

rgeorgiev, пардон човече. не се занимавам с такива неща. ами ако човекът наистина тръгне да пробива с парчето си? :) ааа не може така...

Страшен пост. Много образователен! И понеже съм обожавам винаги да вниквам дълбоко в текста, мога да ти кажа - напротив, права си, много при това. ^.^ Ако песента е хубава и ме разчовърка - ще й преведа текста и ще го разбера, пък ако ще й на суоми да е. ^^ 'Щото текста е част от мелодията, част от чувството, 'дето внушава песента, основна единица от самата песен, като ритъма и мелодията (друг е въпросът за инструменталите, те също си имат какво да кажат) - страшно важен!

На какъвто и език да е песента,щом те грабне и без сили да останеш,щом ти харесва ще го преведеш...Текста е много важна част от песента...и всеки може да го изпее на какъвто си иска език .. както го чувства така и ще го изпее..

просто трябва да си налееш 1 питие и да се успокоиш.
Наздраве.

Абсолютно точно казано!